Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2013 17:38 - Скритата имперска история на Българите (375-665)
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 7752 Коментари: 0 Гласове:
1



 
Скритата имперска история на Българите (375-665)
 
 http://i.novabulgaria.org/скритата-имперска-история-на-българи/

 
 Каган Атила-434-453. Според повечето историци той е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. Роден е през 406 г. В буквален превод името Атила означава “бащица”, което ще рече че то е прозвище,а не собствено име.


Син е на Мундзук и е племенник на Руила и Октар.Наследява на трона Мундзук заедно с брат си Бледа през 434 г. Отначало е управлявал териториите на запад от р.Дон.Управлява самостоятелно след смъртта на Бледа от 444 г.
Атила става господар на хуно-българските племена на 40 годишна възраст.Под властта на Атила били обединени около 45 племена.Под негово водачество хуно-българите завладяват големи части от Германия,Франция и Северна Италия.В неговата империя българският елемент имал доминираща демографска и военна сила.
В началото на своето управление Атила и Бледа водят преговори с пратеници на Теодосий II за връщането на няколко племена, избягали в Източната Римска империя. Римляните се съгласяват не само да върнат избягалите племена, но и да удвоят дотогавашния данък от 350 на 700 либри злато (около 228 кг), да отворят пазарите си за хунски търговци. Подписаният договор с Византия урежда някои политически,икономически и търговски отношения,които са изключително в полза на хуните.
През 440 Атила и Бледа заплашват с война Източната римска империя, твърдейки, че империята не изпълнява поетите задължения и че епископът на Маргус е пресякъл Дунав, за да ограби и оскверни хунските царски гробници. Те преминават реката и унищожават крепостите по южния и? бряг.
Атила е изпратен от брат си Бледа през 441 г. във Византия със задача да донесе още данъци. Атила без проблем нахлува в Дунавските земи, унищожава няколко византийски крепости и укрепления и византийския император е принуден да сключи мир, заплащайки на хуните 6000 златни лири годишно.
През 443 г. Атила и Бледа подновяват военните действия. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария и успешно обсаждат Наисус,превземат Сердика, Филипопол и Аркадиопол. Хуните се сблъскват и разгромяват основните сили на империята пред Константинопол. Теодосий се признава за победен и моли за мир. Новият договор е по-тежък за империята от този от 441 г.
За тези събития Теофан Изповедник в своята “Хронография” пише “Скитът Атила,човек храбър и горд,син на Омнудий , имал власт над отделна част от скитите,които се назовават също и хуни.Нападнал Тракия и покорил Рациария,Ниш,Филипопол,Аркадиопол,Констанция и много други градове,като разбил римските военачалници и взел много пленници и добитък.Теодосий бил принуден да изпрати посолство при Атила с искане на мир и предложение за 6000 литра злато.”
След сключването на новия мирен договор хуните се оттеглят на север от Дунав. По време на последвалия мирен период, вероятно около 445 г., Бледа умира. Атила остава едноличен водач на хуните и става техен каган.
През 447 г., Атила с войската си навлиза в границите на Византия през Мизия. Войската на византийците го среща при река Вит и е разгромена. Хуните не срещат по-сериозна съпротива и опустошават Балканите,като превземат над 100 града и достигат чак до Термопилите. Константинопол е спасен след намесата на префекта Флавий Константин.Атила поискал като условие за мира империята да продължи да плаща данък в злато и да освободи територията, достигаща 450 км източно от (Сигиндун) и на 150 км южно от Дунав.
През 451 г. Атила пристига в Белгика с голяма войска .На 7 април той превзема Мец и римският военачалник Аеций тръгва срещу него, събирайки войска от франки, бургунди и гали. Аеций застига Атила, вероятно близо до Шалон ан Шампан. Двете войски се сблъскват в битката на Каталаунските полета, която завършва с победа на готско-римския съюз.Победеният Атила се оттегля в своите територии.
През 452 г. Атила отива да предяви своите претенции за брак с Хонория, сестрата на император Валентиниан, като опустошава Северна Италия по пътя си. Армията му разграбва много градове. Валентиниан бяга от столицата Равена в Рим, а останалият сам Аеций няма достатъчно сили, за да се противопостави на хуните. Атила се спира при река По, където е посрещнат от делегация, включваща префекта Тригетий, консула Авиен и папа Лъв I. Има версия, че папата го убеждава да отклони похода си от града.Твърде вероятно е чумата и гладът по време на похода или опасността от войските, изпратени от Марциан на север от Дунав, да са принудили Атила да се върне в Панония. Атила напуска Италия и се връща на север от Дунав. В началото на 453 той умира. Според широко приетата версия на Приск, през нощта след пиршеството по повод поредната му женитба (за германка на име Илдико) той получава силен кръвоизлив от носа и умира, задавен от кръвта. Най-вероятно е бил отровен.Според една алтернативна версия, записана осемдесет години по-късно от римския хроникьор Марцелин “Атила, цар на хуните и опустошител на провинциите на Европа, беше пронизан от ръката и острието на своята съпруга”.
Съществува хипотеза, според която споменатият в “Именник на българските ханове” легендарен първи български княз Авитохол трябва да се идентифицира с историческата личност Атила .С неговата смърт започва разпадането на хунската империя.Наследен е от най-големия си син Елак.
Кан Елак,Илак,Илик-453-454/455.Най-големият син на Атила.Майка му е кралица Крека.Има син на име Аудан.Определен е след смъртта на баща си като владетел на хуните.Влиза в конфликт с братята си Ернах и Денгизик,като ги принуждава да напуснат пределите на хунската държава.Зигива през 454 г. при битката до р.Недао в Панония от съюзените германо-римски войски, предвождани от вожда на гепидите Ардарик.Подвластните му територии в Панония са окупирани от гепидите.Според някои източници Елак е управлявал хуно-българското племе савири.След смъртта му савирите се приселват в територията на днешен Дегестан в кавказка Русия и създават силно кралство.
Кан Тулдила-456-457 или 457-458.Хунски владетел.Вожд във войската на император Майориан.
Кан Денгизих,Денгизик,Тингиз,Кутригур,Хурса-455-469. Син на Атила и брат на Елак и Ернах.Ръководи западното крило на хунската държава в продължение на 15 г. от 454-469. След смъртта на баща си Атила-453, той влиза в конфликт с брат си Елак и е принуден с част от подвластните му племена да напусне държавата на хуните.Логично е да се мисли,че най-вероятно се е оттеглил само от Панония,където бил центъра на държавата.След битката при Надао,в която може би участва като съюзник на брат си Елак, в съгласие с подписаният мирен договор с гепидите и римляните Денгезих,заедно с брат се Ернах се задължили с народите си да напуснат Италия и Панония.Основната част от армиите на двамата братя били съставени от българите-утигури и затова поели с тях по посока родните им места на изток.
След като напуска бившите територии на Хунската държава,той управлява държавно формирование,известно като Ордата на Денгизик,Оба Орда или Алтин Оба.Властта му се простирала най-вече върху бившата румънска провинция Дакия,както и върху териториите на днешните Молдова и югозападна Украйна.Основният подчинен негов народ се е наричал Акацирои или Агатири,които са считани за предци на българите-кутригури.Основният компонент на неговата войска били българите.По негово време в държавата му се заселват и идващи от Поволжието Оногондури,Сарагури и Утигури. Денгезих загива в битка в т.н. Дунавска война с византийците и неговата глава е занесена в Константинопол и сложена за показ пред жителите му.След загубената война и смъртта на Денгизих хуно-българите напускат Дакия и Бесарабия. По-късно в периода 469-488-подвластния на Денгизик народ се заселва между Днепър и Азовско море.Това население започва да се нарича кутригури.
След смъртта му териториите,войските и подвластното на Денгизих население попадат под властта на брат му Ернах.
Кан Ернах,Ернак,Хернак,Ирник,Белкермак,Бел-Кермек-455/469-490/503.Най-малкия
на Атила.Брат на Елак и Денгезих. Някои историци го приемат като първият кан на Патрия Оногурия,която по-късно ще стане известна от византийските хроники като Стара Велика България.Според Приск Понтийски,било е направено прорицание,че родът на Атила ще залезе и Ернах ще бъде единствената възможност за възраждането му.Според Прокопий Кесарийски,цитирайки утигурският кан Сандилх,Ернах е имал двама сина-Утигур и Кутригур.След смъртта на баща си те си разделили власта над подчинените от Ернах племена,които стават известни като утигури и кутригури.
В именника на българските канове Ернах е записан под името Ирник.
След смъртта на баща си Атила, Ернах е прогонен от брат си Елак от вътрешноста на държавата към нейната периферия.Има данни, че Ернах се е заселил в т.н. Малка Скития, териториите на днешна Добруджа и Бесарабия с племена от българската група.Някои източници посочват, че още като съвладелец на Денгизих,властта му се е простирала до р.Днепър в Украйна.След смъртта на брат си Денгизих -469 той става едноличен владетел на територията и населението на станалата известна като Патрия Онугурия (Съюз на десетте племена) държава.
В периода 469-488г.- войските на Ернак се предвижват към Азовско море. Народите в държавата на Ернах се наричали кутригури,утигури,оногури,саригури или колективно хуни,хуно-българи,българи.
Според Теофан и Евагрий през 480 г или по-вероятно 488 г. император Зенон поискал от Ернах и неговите българи, помощ в борбата на империята с остготите.
През 486 и 488 Ернах влиза в съюз с Византия и гепидите и участва в битки срещу готите на Теодорих. Войната завършва с успех на готите
Предполага се,че Ернах умира през 503 г. или 490 г.
Кан Херан-451-460. В арменските източници фигурира като цар на хуните.Вероятно е бил кан на савирите или барсилите, племена от хуно-български произход, живеещи по това време в Кавказ. Херан бил съюзник на арменците в борбата им срещу сасанидският цар Йездигерд II и им помогнал през 451 г.да разбият войската на иранския шах.През 460 г. Херан бил на страната на шах Пероз срещу албанския цар Вече,който бил въстанал срещу сасанидите.
За него арменският историк Егише съобщава: “Този Херан…изстребил в Албания персийската войска в 451 г. И в похода си достигнал до гръцката земя и взел много пленници и добитък от Гърция,Армения,Иберия и Албания.”
Някои историци,считат че Херан и синът на Атила Ернах са едно и също лице.Лично мое мнение е,че това е малко вероятно.Годините му на управление не са точно установени.Летописците описват събития от неговият живот основно в периода 451-460 г.
 

Кан Джураш Мазгут,Диураш-489/490-505. Владетел на Алтин Оба (Патрия
Оногурия).Според някои историци,той e най-големият син на Ернах и го наследява на трона на хуно-българите.Може би още приживе на Ернах е бил негов съвладетел,нещо характерно за държавата на рода Дуло. През 492 г. войските на Мазгут съставени най-вече от българи-кутригури разбиват византийската армия в Тракия и убиват водача им Юлиан. Има данни,че през 492 г. кан Мазгут завзема Македония и основава видинската крепост.
Според Теофан,през 502 г. “така наречените българи, нападнали Илирия и Тракия и се върнали обратно.”
Моравчик,пише че през 480 г. българите са първоначално съюзници на Византия,но през 493 ,499 и 502 г. нападат и опустошават северните погранични територии на империята,като нееднократно нападат Тракия,Мизия и Илирик.Подобно нещо пише и Стивън Рънсиман,като добавя,че “българите отново се намесили и в съдбата на великия Теодорих, като през 504 г. се съюзили с гепидите срещу него.”
Българите взимат участие и в гражданската война във Византия.
В периода на своето управление кан Джураш разширява границите на държавата си до брега на р.Дунав
Кан Татра,Реан-500/505-520 г. Вероятно е син на Джураш Мазгут и внук на
Ернах.По времето неговото управление,българите извършват ежегодни нападения на Византия.Често нападенията се извършват съвместно със славяните. Прославил се с личното си участие в успешни сражения и необичайна храброст в боя.В една от решаващите битки срещу Византия неговият отряд от 1000 конници разбил 15 хилядна византийска войска.
Според Рънсиман “през 505 г., когато един варварски вожд на име Мундо (сродник на Атила, според някои гет, а според други – гепид) бил нападнат при Маргум (там, където Морава се влива в Дунава) от “гърците” (имперските войски), полководецът на Теодорих, Пиций, му се притекъл на помощ. Гърците привлекли на своя страна прабългари и в тази битка прабългарите претърпели първото си поражение”.
Българите подпомагат революцията на Виталиан през 514 г. във Византия срещу император Анастасий. За тези събития средновековния историк Йоан Малала пише, че Виталиан в съюз с хуни и българи през 514 г. превзема Тракия,Скития,Мизия до Одесос и Анхиало.Достигнал със съюзниците си до Константинопол,където бил посрещнат от император Анастасий с молба за мир.
Има данни,според които кан Татра е подкрепил възкачването на престола на император Юстин I, а след него и на племенника му Юстиниян I .
Кан Амбазук,Хунът Амбазук-498-518.По сведения на Прокопий, Амбазук е владеел района около Каспийско море. Вероятно е бил кан на хуно-българското племе барсили.По негово време хуно-българите търгували с с Византия и Персия.Той бил в дружески отношения с византийския император Анастасий. В края на живота си, Амбазук предложил на Анастасий да купи от него крепост,но последният се отказал,не виждайки възможност там да се държи византийски гарнизон.Когато Амбазук умрял,тази крепост била превзета от персийския шах Кавад,който според хрониките прогонил децата на Амбазук.
Кан Зилигд,Зилгиби,Зилгивин,Зилги,Зилгби,Зилигби-518-522 г. Вероятно е бил кан на хуно-българите барсили.Син на Амбазук.Водил непоследователна,двойнствена
политика с Византия и Персия,която в крайна сметка му коствала и живота..
Теофан в своята “Хронография” пише:
” По случай войната,отново възникнала между римляни и перси,император Юстин I изпратил посланници с дарове при Зилигд,царят на хуните,който приел неговото предложение и обещал с клетва,по обичай от предците,да воюва с него срещу персийския шах Кавад.
Кавад също му изпратил от своя страна посланници и царят на хуните се съгласили и с него.Научил за това,Юстин се обидил силно.Зилигд изпратил в помощ на персите 20 000 войска против римляните.Юстин изпратил съобщение на персийския цар Кавад,че Зилингд се е заклел да помага на римляните за големи подаръци и е готов да измени на персите,затова за тях е по-добре,да се помирят,да живеят в дружба като братя, и да не дават на тези кучета да ги играят.”
Според Йоан Никийски,”в отговор на Юстин I, Кавад казал,че Зилгивин по договор е длъжен по време на сражение да бъде на страната на ромеите.”
Теофан продължава разказа си: “Тогава Кавад изискал признание от Зилингд,дали е получил дарове от римляните за подпомагането им срещу персите.Хунът отговорил-”Да”.Разгневеният Кавад го убил, а след това изпратил голяма войска от перси за
изстребление на неговите войни,подозирайки го, че царят е дошъл при него с коварни
намерения.”
Кан Лабертам,Labertam.470′-488 .Въжможно е това да е друго название на Ернах.
Кан Кутригур,Котзариг(Kotzarig,Cozarig)-490-510.Според Приск Понтийски,той е син на Ернах,позовавайки се на сведения от утигурския кан Сандилх и е родоначалник на кутригурите.Възможно е той да е само легендарен владетел.Твърде вероятно е ,според мен зад името му да се крие персонажа на Денгезих,братът на Ернах или на Джураш Мазгут.
Кан Утигур-503-520.Син на Ернах,според Приск Понтийски.Възможно е той да е само легендарен владетел.Според легендата,той е родоначалника на утигурите.
Кан Болах,Балък,Валах-503-520 г.Кан на савирите в Кавказ.Негова съпруга е царица Боарикс от когото има двама сина.Умира през 520 г.
В хронографията си Теофан съобщава за събития от 517 г.:
“Хуните, наричани савири, проникнали в района на Каспийската врата.После преминали Дербентският проход и нападнали Армения,опустошили Кападокия,Галатия и Понт и се остановили почти на самият Евхаит.”
Царица Боарикс,Берихос,Берик,Берик-киз,Боа-520-535/539.Съпруга на Болах.След
смъртта на Болах през 520 г. взима властта в държавата на българите-савири в свои ръце.Според някои данни в царството и в Кавказ живеели около 100 000 хуно-българи.Тя била съюзничка на византийския император Юстиниян Велики във войните срещу персите и техните съюзници.През 527 г. разбива войските на хуно-българските вождове Стиракс и Глонис,като получава за това голямо признание от византийците.Столицата на държавата и бил град Варачан.
Теофан пише:
” В годината 527/528,същата в която се възцарил Юстиниян I,Боарикс донесла със себе си двата си сина,като дар на Юстиниян,както и наказания Стиракс.”
“Присъединила се към римляните някаква жена от хуните, наричащи се сивири, варварка, на име Воарикс,вдовица,под властта на която се намирали сто хиляди хуни; тя управлявала сама страната на хуните след смъртта на мъжа и Валах.
Персийският шах Кавад склонил двама царе от други хунски племена,живеещи далече във вътрешните райони да му помогнат във войната против римляните.Когато се отправили с 20 000 армия към Персия през владенията на царица Воарикс,тя ги нападнала и разбила поголовно.Един от тях, именно Стиракс,го пленила и го занесла в окови на царя в Константинопол, а другия Глонис,убила в сражението.Така тя станала съюзница и приятел на царя Юстиниян.”
Стивън Рънсиман в своята история пише:
“сабирите, чиято владетелка, войнствената вдовица Боа, поискала съюз с императора,ултизурите и вуругундите, близки родственици на кутригурите и утигурите, които Агатий споменава, само за да разкаже за гибелта им; сарагурите, урогите и оногурите, жертва на разрастващото се сабирско могъщество.Но, може би само с изключение на сабирите, единствено кутригурите и утигурите изглежда са притежавали значителна мощ и стройна организация.”
Кан Стиракс-520 г..Владетел на част от хуно-българите в Северен Кавказ.Съюзник на персийския шах Кавад.През 520 г. изпраща 12 000 войска в помощ на шаха във войната му с Византия.В битка през 527 г. с войската на царица Боарикс,съюзничка на византийците,неговата 20 000 войска била разбита.Стиракс бил пленен и изпратен в окови в Константинопол.
Кан Гленис,Глонис-527. Владетел на част от хуно-българите в Северен
Кавказ. Съвместно с кан Стиракс предпиел военен поход в подкрепа на шах Кавад.В стълкновение с войската на царица Боарикс, той бил убит в 527 г.
Кан Грод,Горд,Гордас,Хордасу-520-528 .Владетел на кутригурите. Вероятно е син на Джураш Мазгут,брат на Мугел и може би брат на Татра.Грод е първият български владетел,който приема християнството и прави опит да покръсти българите.Грод е
имал голяма власт и престиж за времето си.Той е бил викан за помащ на иберите срещу персите от византийският император.Горд умира в името на Христовата
вяра.Зад убийството му стоят брат му Мугел и недоволни от политиката му военни и жреци.
Според Йоан Никийски и Михаил Сириец,”Юстиниан I станал кръстник на Горд и го осипал с големи дарове,като го отпратил в неговата страна за да охранява римските граници и град Воспор, наричайки се така, защото хуните ежегодно плащали на римляните данък,вместо пари,бикове.Юстиниан изпратил в града и ромейски войници.
Царят на хуните,ставайки християнин,върнал се в своята земя,отишъл при своя брат,разказал му за любовта на императора и неговата щедрост,как и защо се покръстил.Той събрал идолите, на които хуните се покланяли и ги претопил.
Хуните се разсърдили и се сговорили с неговият брат,убили го ,и на негово място поставили за цар брат му Маугер”.
Според средновековните историци Малала и Теофан-”през 528 г.царят на хуните,наречен Грод дошъл в Константинопол.Присъединил се към императора,станал християнин и се просветлил,а императора бил негов кръстник.Ромеите охранявали Боспор от хуните и взимали от тях данък.Братът на Горд е бил причастен към неговото убийство.”
За убийството на Горд от Маугер пише и Михаил Сирийски-”Горд бил свален от своя брат,войската и жреците и бил убит”.
Кан Мугел,Муагер,Муагерис-528-530.Владетел на кутригурите. Вероятно е син на
Джураш Мазгут,брат на Грод и може би брат на Татра. Ю.Немет го определя като цар на кубанските хуно-българи.
Организира бунт срещу брат си Грод,който бил приел християнската религия.След като неговите войски побеждават,той се възкачва на канският трон. Според средновековните историци по негова заповед е убит Грод.
Според Йоан Никийски,”Маугерис се покръстил след Горд”.Повечето
историци,считат че Мугел е останал езичник.
За неговото врeме Теофан пише,”възползвайки се,че римляните не му обръщали внимание (на Мугел), войската му нападнала град Воспор и убила трибуна Далмаций и войниците му. Чул за това, императора отправил срещу нашествениците консула и други военачалници.Хуните (българите),като разбрали за това, побегнали и изчезнали,като във Воспор се възцарил мир и римляните управлявали без всякаква опасност.”  
Кан Булгар(Вулгер,Булгер,Вукич,Волег)-530-540.Владетел на българите-кутригури.

Бил е брат и вероятно съвладелец на кан Дрого.Загива в битка с византийците през 540 г. заедно с брат си Дрого.Твърде вероятно е кан Булгар да е идентичен с крал Вукич,който Паисий описва като първия български крал и брат на крал Драгич.
Кан Дрого (Дрог,Драгич)-530-540.Владетел на българите-кутригурите. Идва на власт вероятно след Мугел.Може да се предположи,че той е управлявал съвместно с кан Булгар,с който са били родни братя..Неговото управление се характеризира с непрестанни български нападения над византийските провинции Мизия, Тракия и Илирик. Загива през 540 г. в битка срещу византийците,заедно с брат си Булгар.
За неговото време Стивън Рънсиман,позовавайки се на авторитетни средновековни източници пише: “През 535 г. те(българите-кутригури) навлезли в Мизия.Също така през 538 г. многочислени прабългарски орди, предвождани от двама владетели, нахлули на Балканите и успели да победят и пленят няколко византийски военноначалници, сред които и един покръстен хун на име Акум.На следващата година Мундо отново се появил на сцената. Сега той управлявал Сирмиум и тъй като старият му покровител Теодорих бил мъртъв, той потърсил покровителството на император Юстиниан. Мундо се оказал полезен васал – той разгромил прабългарските нашественици така успешно, че никакви други хуни не посмели да преминат Дунава. И така, за известно време за прабългарите не се чувало нищо.”
Теофан и Малала съобщават,че през 539/540 г. българите(при Малала хуните) били водени в битката от двама княза.
В латинският превод на текста на Теофан направен от Анастасий пише: ” двама български царе,а именно Вулгер (Булгер,Булгар) и Дрогго (Дрог) с множество българи нападнали Скития и Мизия по това време,когато в Мизия управлявал войската Юстин,а в Скития Баударий.Тези полководци се отправили към българите,влезли в битка с тях.Юстин загинал и на негово място бил назначен Константин.И стигнали българите до земите тракийски.И срещу тях се изправил военачалника на Илирик хунът Акум,който бил покръстен.И римската войска обградила българите от всички страни,пронизвали и избили голямо множество,отнели целият добитък и сечели поголовно и убили и двамата български князе т.е (Дрого и Булгар).И когато победителите се завръщали с радост, ги нападнали други българи.Уморените военачалници се обърнали в бягство.Българите ги преследвали и заловили бягащите Константин,Акум и Годила в примка.Годила успял да се освободи с нож от примката и избягал.Константин и Акум били взети живи.Българите поискали откуп за Константин и го върнали в Константинопол, а Акум го изпратели в своето отечество.”
Моравчик,счита че Акум е бил българин по произход и родината,в която е изпратен е държавата на българите.
Паисий Хиляндарски в своята “История Болгарская” позовавайки се на Цезар Бароний пише,че “българите имали за свой княз Драгич.Те нападнали Франгия и Илирик,разбили гръцката войска,първият и силният между тях цар Анастасия,избили 400 000 и пленили много земя и народ.Цар Анастасия изпратил на българите много злато и дарове и си купил мир.Тоя Драгич пръв взел данък от гръцкият цар Анастасия”.
Според Паисий “Вукич и Драгич били двама родни братя.Пръв крал бил Вукич,втори Крал Драгич.”
Според мен съществуват много прилики между описания от Паисий цар Драгич и кан Дрого и най-вероятно са едно и също лице.
В своя “Летопис”, Йовчо Поп Николов говори за братята княз Волег и княз Драгон.Според него те се възцаряват през 502 и 530 г.
Кан Борис-539/540.Владетел на българите-кутригури.Приема властта след смъртта на кан Булгар и кан Дрого.Управлява за по-малко от година със съвладелец с неизвестно име,който може би му е бил брат.Вероятно е син или на Булгар или на Дрого.Разбива през 540 г.войската на византийския военачалник Акум Хунът,като го пленява.След това,през същата година той атакува войските на друг византийски полководец,но е победен и пленен заедно със своя съвладелец.Изпратен е в Константинопол,а след това е заточен в Армения или Лазия,заедно с част от пленените му войници.
В историята си Паисий,позовавайки се на Цезар Бароний пише следното:”След Драгича се вдигнал крал Борис,тръгнал срещу крал Акума и го хванали в сраженията,довели го жив в България.Така хванали в битките и маджарския крал Теодорика и го довели вързан в България.После българите отишли сами, с малко войска нападнали крал Муда.Той ги победил и поробил.Пратил ги на гръцкия цар Юстин,той ги разпръснал по Аморея и Армения.Затова по времето на Юстиниана Велики българите нападнали Тракия до Едирне.”
Теофан и Малала разказват за събития от 540 г.
“Юстиниян назначил Мунд за военачалник на Илирик.По това време,когато Мунд се намирал в Илирик,дошло голямо множество от българи и го нападнали.Мунд ги разбил всичките.Сред пленените били техните вождове и ги изпратил в Константинопол с много други българи,и ги показали на тържество на хиподрума.И настанал дълбок мир в Тракия,като хуните не смеели да преминават през Дунава.А пленниците български царе били изпратени в Армения и Лазия и били влючени в числото на редовните войници”
Кан Киниалон,(Khinialon,Хиниалон)-540-551.Владетел на западната част Патрия
Оногурия (Кутригурският съюз).Кан на кутригурите.Вероятно е наследил на трона кан Борис.Управлението му се характеризира с непрестанни битки с Византия и съюзните им утигури на кан Синдалх.
Теофан
“През 551 г. 12 хиляди кутригури, начело с вожда си Хиниалон, подстрекавали от гепидите, нахлули на Балканите и ги опустошили.”
Нападенията на българите-кутригури принудило император Юстиниян да се обърне за помощ към кана на българите утигури Сандилх.Дипломацията му имала успех и владетелят на утигурите се съгласил да воюва срещу еднокръвните му кутригури.
Може би по това време Патрия Оногурия,се разделя де факто на две независими части-Кутригурският съюз и Утигурският съюз.Границата им най-вероятно е била р.Дон.
Кан Синион-551-554.Владетел на западната част на Патрия Оногурия . Кан на
кутригурите.Воюва срещу Византия и съюзните им утигури на кан Синдалх. През неговото управление подвластните му кутригури,често навлизали в пределите на Византия за кратко и след това се оттегляли.Това принудило империята да води политика,която да противопоставя двате основни български племенни съюзи-кутригури и утигури.Синион бил дори по едно време съюзник и служил при византийският военачалник Велизарий.След като войските му били тотално разбити от утигурите,изненадващо получил разрешение от Юстиниян и с 2000 българи-кутригури се заселил в Тракия.
Прокопий пише;”Веднага 2000 души от хуните, които били победени в сражението и бягали от утигурите, пристигнали в ромеиската земя, заедно с жените и децата си. Един от техните вождове бил Синион. Те отправили молба до император Юстиниан, той ги приел с пълна готовност и им позволил да се заселят в земите на Тракия.”
Според някои данни е наследен на трона от кан Заберган.Възможно е според мен Синион да е бил само вожд на отделно кутригурско племе.
Кан Заберган,Самур кан,Сам-ор кан,Заверган,Заберг-550-562/582.Кан на българите-кутригури.Предполага се,че наследява Синион на канския престол.Управлението му се характеризира с непрестанни войни с Византия и родственото племе утигури. През 551 г.неговите войски извършват нападения над Мизия, Тракия, Македония и Константинопол. През 559 г. заема трона в Аваро-Българския племенен съюз,като наследява аварския каган Кандик. През същата година с голяма войска преминал Дунав и навлязал във византийска територия.С 7000 души отряд атакувал Константинопол. Решителното сражение било през 558/559 г. с византийският пълководец Велизарий.Битката била спечелена от ромеите и Заберган се върнал на север от Дунав.
Теофан пише за събития от 558 г.
” През същата година се опълчили срещу Тракия големи множества хуни, нахлули в нея и избили и пленили мнозина… И като намерили няколко места от Анастасиевата стена разрушена от земетресение, нахлули и опленили чак до Дрипия, и селото Хитос.
Всички(гърци) избягали в града заедно с имуществото си. Императорът като чул това, набрал мнозина и ги изпратил при дългата стена. Там те вързали сражение и мнозина от ромеите и схоларните загинали….”
За същите събития Стивън Рънсиман пише:
“Но кутригурите били неукротими. През 558 г. начело с предводителя си Заберган те настъпили отново с още по-могъщи сили. Войската им се разделила на три части: едната нахлула в Континентална Гърция, другата нападнала тракийския Херсонес, а третата, най-голямата, водена от самия Заберган, преодоляла Дългата стена и достигнала покрайнините на Константинопол. Императорът изпаднал в паника и призовол престарелия Велизарий да спаси Империята. Стратегията му се оказала успешна и кутригурите били надхитрени и отблъснати. Докато първата им войска била задържана от укрепленията на Термопилите, втората била разбита от племенника на императора, Герман, в Тракийския Херсонес.”
Агатий, пише с по-големи подробности за похода на кутригурите и назовава техният вожд – Заверган. Българска конница начело с него преминала през дълбоко замръзналия Дунав, прекосила Северна България, без да срещне някаква съпротива, и навлязла в Тракия. Тук войската била разделена на две: една част била изпратена към Елада, а друга – към Галиполския полуостров. Самият Заберган със 7-хилядна войска се насочил към Цариград, като “опустошавал по пътя си нивите, нападал градовете, раздвижвал и разбърквал издъно всичко”. В своя поход Заберган прекосил с лекота дори Дългата стена, без да срещне особена съпротива, и се разположил на стан при селището Мелантиада (дн. Яръм Бургас), на около 140 стадия от столицата. Това предизвикало такава голяма уплаха не само сред населението, но и сред властите, поради което по нареждане на императора от църквите в околностите на Цариград били събрани всички по-ценни неща и пренесени отвъд морето, на малоазийския бряг. Отрядът, изпратен против Галиполския полуостров, нападнал преградната стена, която го защищавала, като поставили срещу нея стенобойни машини и стълби. Когато щурмът срещу стената не дал желания резултат, прабългарите са опитали да проникнат откъм морето през Сароския залив при гр. Енос, като за целта приготвили около 150 сала. На византийските кораби обаче се удало да отбият това нападение. Няколко дни по-късно византийците дори направили неочакван излаз зад крепостната стена и влезли с прабългарите в открито сражение. И тъй като по същото време и Заберган се бил оттеглил от Цариград, обсадителите също решили да прекратят по-нататъшната битка и да отидат при останалите свои съотечественици.
Изпратената към Елада прабългарска войска не успяла да премине Термопилите и след като не постигнала някакви особено големи успехи, се завърнала при основната част от войската. И макар целият поход да не постигнал голямата си цел, хан Заберган поискал от византийците голям откуп за пленниците. Едва след като искането му било удовлетворено, той освободил пленниците (сред тях и стратегът Сергий, син на Вакх) и се оттеглил в страната си.”
Докато кутригурската войска все още била във пределите на Византия,император Юстиниян извършил успешен дипломатичен ход,като уговорил,както пише Прокопий утигурския кан Сандилх да нападне кутригурите на Заберган.Започнали непрестанни войни между двете еднокръвни племена.Това довело до тяхното обезсилване и попадане под чужда зависимост.
След смъртта на Заберган (най-вероятно 562 г.),подвластните му кутригури признават властта на аварския каган Баян.
 

Кан Сандилх,Сандлих,Сандил-540-569/584 .От рода Дуло.Кан на утигурите в
западната част на Патрия Оногурия (Утигурският съюз).Предполага се,че е син на
Татра,внук на Джураш Мазгут и правнук на Ернах. Сандилх е известен с това,че
превръща утигурите в сериозен политически фактор в Приазовието и Северен
Кавказ.Проявява се като храбър и умел военначалник.Дипломацията му е доста
противоречива.Става съюзник на Византия срещу родствените му кутригури.През 569 г. нанася тежко поражение на кутригурите.
За тези събития историка Рънсиман,позовавайки се на авторитетни средновековни автори пише:
“Император Юстиниан спешно изпратил дипломатическа мисия с дарове при утигурския хан Сандилх, за да го склони да нападне кутригурите в гръб. Сандилх на драго сърце удовлетворил молбата му и дори се престарал. Но Юстиниан, с цялото двуличие, присъщо на византийската дипломация, съобщил на кутригурите, че земите им са нападнати, дал им пари да се оттеглят и дори предложил да ги подслони във владенията си, ако при завръщането им се окажело, че са останали без дом.
Сандилх, раздразнен от двойнствената политика на императора, му изпратил протестно послание – устно, по специални пратеници, тъй като хуните не умеели да пишат. Но Юстиниан не обърнал внимание на оплакванията им и просто продължил да изпраща на утигурите сумата, с което ежегодно ги подпомагал.”
“Междувременно императорът отново изпратил посланици при утигурите. Понеже се опасявал, че те ще бъдат недоволни след първия си опит за съюз с империята, той им съобщил, че кутригурите са ограбили парите, предназначени за тях през тази година; императорът можел да си ги върне и сам, но предпочитал да изпита приятелството им, като остави това на тях. Доводите му успели да убедят Сандилх, а освен това той желаел и да си получи парите. И така, кутригури и утигури се впуснали с настървение в междуособни борби, които поглъщали всичките им сили, докато на сцената не се появило ново действуващо лице, което изведнъж ги заставило да се укротят.”
Прокопий Кесарийски дава подробно описание за действията на Юстиниян, целящи привличането на Сандилх за съюзник срещу кутригурите.
“Като отправил пратеници при вождовете на хуните утигури, които живеят отвъд меотидското езеро, той ги укорил и нарекъл бездействието им спрямо кутригурите престъпно, понеже нехайството спрямо приятелите, които загиват, трябва да се сметне за една от най-големите неправди. Кутригурите – казал той – нехаели за свойте съседи и въпреки че получавали от Византион всяка година много пари, те не желаят по никакъв начин да прекратят своите несправедливи действия спрямо ромеите, но всекидневно без всякаква причина ги нападат и ограбват. А утигурите не получават нито част от парите, нито споделят плячката с кутригурите и въпреки това не се застъпват за озлочестените ромей, ако и да са от старо време техни най-големи приятели. Като съобщили това на утигурите, император Юстиниян им подарил пари, припомнил им какви дарове често са получавали и по-рано от него, и ги убедил да предприемат веднага поход против останалите в земята си кутригури. Те взели за съюзници 2000 от свойте съседи готите тетраксити и преминали с цялата си войска реката Танаис. Предвождал ги Сандилх, извънредно разсъдлив и изпитан в много войни, достатъно надарен с храброст и мъжество. След като преминали реката, те се срещнали с много кутригури и влезли в сражение с тях. Те се защитавали твърде упорито срещу нападателите и сражението продължило премного време…
Докато тези варвари се сражавали помежду си, както казах, и опасността за тях нараствала съобразно с битката, тогава на ромеите се удало добре да се възползвуват от щастливия за тях случай. Онези от елините, който се намирали като пленници у кутригурите и които възлизали на много десетки хиляди, се вдигнали набързо оттам и без да ги преследва никой, пристигнали по родните си места. “
Агатий също пише за войната между утигурите и кутригурите : “Така след това твърде дълго време двете страни враждували помежду си и затвърдявали взаимната си омраза. Те ту извършвали нападения и грабежи, ту влизали в открито сражение, докато силите и на двете страни отслабнали и съвсем се разстроили, така че двете племена загубили дори самото си племенно наименование.”
Менеандър дава по-друга гледна точка и говори за първото писмо на Сандилх до императора:” тогава Юстиниан натоявал пред Сандилх, вожда на утигурите, и не преставал да увещава да започне по какъвто и да е начин война срещу Заверган. За тая цел той пращал често пратеници и го подбуждал веднъж така, друг път иначе. Императорът обещал освен това, че ако Сандилх победи котрагирите, той ще му преквърли парите, които били определени да се дават годишно на Заберган. И тъй Сандилх, като искал да бъде предан на ромеите, съобщил следното на императора, че “не е справедливо, нито пък прилично съвсем да се унищожат съплеменниците ни, които не само говорят език, еднакъв с нашия, и са наши съжители, а имат и същото облекло и бит, но са и наши сродници, ако и да са подвластни на някой други вождове.
При все това ще отнема веднага конете на котрагирите и ще си присвоя, за да няма какво да яздят, та да нанасят вреди на ромеите.”
В историческият си разказ Прокопий пише:
“Императорът Юстиниан изпратил пълководеца Аратий с поръка да съобщи на кутригурите онова, което се бе случило в тяхната земя, и да им предложи пари, да ги убеди да се оттеглят колкото се може по-скоро от ромеиската земя. Като узнали за нашествието на утигурите и получили множество пари от Аратий, те се съгласили да не вършат вече никакви убииства, нито пък да правят нещо друго неприятно, но да се оттеглят като приятели на тамошните жители. Уговорено било също, че ако тези варвари успеят да се завърнат в бащината си земя и да се установят в нея, то да останат там и занапред да бъдат верни на ромеите. Ако пък им бъде невъзможно да остнаат там, да се завърнат отново в земята на ромеите, а императорът ще им подари някой от земите в Тракия с условие, че като се поселят там, завинаги ще бъдат съюзници на ромеите, и заедно с тях грижливо ще бранят страната от всички варвари.
Сандилх, царят на утигурите, узнал за тези неща. Той се разгневил за това, че докато отмъщавал на своите едноплеменници кутригурите заради неправди спрямо ромеите и ги прогонвал от техните родни места, те били приети от императора и като се заселили в земята на ромеите, щели да живеят много по-добре. Затова той изпратил пратеници до императора, който да го укорят за стореното, но не им дал никакво писмо, понеже и досега хуните нямат никаква представа за писмо и са съвсем неграмотни(в очите на ромеите), нито имат някакъв писар, а техните деца растат без всякакъв труд да се научат да пишат. Те съвсем по варварски предават по памет всичко, което им поръчал. И когато пратениците пристигнали при Юстиниян, те му казали че цар Сандил по тях като с писмо му съобщавал следното:
“Зная една поговорка, която съм чул от дете, и ако не съм забравил нещо от нея, тя гласи така. Казват че звярът вълк, ако може би и да е в състояние да променя козината си, обаче нрава си не мени, защото природата не му позволява да го променя. Сандилх, като казал тази пословица и добавил “Това съм чул от страирте, които по коствен начин загатват за човешките работи. Аз зная и още нещо което съм научил от опит и което естествено може да научи един варварин, който живее на полето. Овчарите вземат кучетата, докато още сучат, и грижливо ги отглеждат в куче. А кучето е признателно към онези, които го хранят, и твърде добре помни благодеянието. Затова именно овчарите постъпват така, за да ги научат да бъдат пазачи на овцете, та когато нападнат вължи, кучетата да отблъснат тия нападения и да бранят овцете. Мисля, че така е по цялата земя, защото няма човек, който да е видял кучета да правят заговор срещу стадо, нито пък вълци някога да го отбраняват, но природата е наредила това като някакъв закон и за кучетата, и за овците, и за вълците. Мисля, че в твойто царство, гдето открай време има изобилие от всякакви, може би и невъобразими неща, няма никаква промяна в това отношение. В противен случай покажете я на мойте пратеници, та и ние на прага на старостта да научим нещо и от необикновенните работи. Ако пък навсякъде е наредено точно така от природата, то, мисля че за тебе не е добре да оказваш гостоприемство на кутригурското племе и тъй да създадеш размирни съседи, като заселваш сега в страната си, онези които ти не понасяше, когато бяха извън нея. Впрочем не след много време те ще проявят спремо ромеите своя си нрав. И без това не ще липсва враг който да опустошава ромейската държава, като се надява, че дори ако бъде победен ще бъде в по-добро положение, пък и не ще остане приятел на ромеите, който да попречи някога на нападащите вашата земя, понеже се бои, да не би слд като съдбата го надари с понеда, да види, че победените живеят у вас по-щастливо от самия него. Понеже докато ние живеем в пуста и изобщо безплодна земя, кутригурите имат възможност да си купуват жито, да се напиват с вино, и да получават най-изтънчени ястия. Впрочем те в някои места се ползуват и от бани, и тези скитници дори носят златни украси и притежават тънки, пъстри и извезани със злато одежди, ако и кутригурите по-рано да са заробвали безбройно множество ромеи и да са ги отвеждали в земята си. За тези проклетници не е било необичайно да налагат на реомеите робски теглила, но дори охолно биели с бичове и невинни люде и ги убивали и вършели всичко друго, което нравът и властта на господаря варварин допущало. А ние с наши усилия и като се излагаме на смъртна опаснот, освободихме ромеите от участта която тогава ги беше постигнала, и предадохме на родителите, онези, които станайа причина да понесем изпитанията на войната. А за тия дела и двете страни получихме от вас напълно противоположни награди. Докато ние все още понасяме несгодите на своята родина, те имат еднакъв дял от земята на онези, които благодарение на ншата храброст отвървахме от робството им.” Това казали утигурските пратеници. А императорът, като ги успокоил напълно и ги привлякъл с много дарове, не след много време ги изпратил в родината им.”
Непоследователната политика на Сандилх в крайна сметка се оказала пагубна за утигурите.Непрестанните войни с кутригурите отслабили съпротивителните сили на утигурите.Те станали лесна плячка на набиращия сила Западно-тюркски хаганат и през 568-569 г. попаднали под тюркско владичество.Някои данни сочат,че преди да попаднат под тюркска зависимост,утигурите са били вече във васална зависимост от аварите.Именно по това време Сандилх се сродява с аварският хаган Тубджак,чрез женитбата на своя син Худбард и дъщерята на хагана.
Има сведения,че през 569 г.Сандилх е поставен за кан на Патрия Оногурия от хагана на Западно-тюркският хаганат.През 576 армия от тюрки и утигури обсажда и превзема Боспор, но започналата гражданска война в Хаганата ги принуждава да изоставят града.
Точната година на смъртта на Сандилх е неизвестна.Лично мое мнение ,е че това е най-вероятно 584 г..Това е и годината ,в която неговият син Худбард е поставен за кан на уногондурите (т.е. на обединените утигури и кутригури) от аварския хаган Баян.Твърде вероятно е през последните години от живота на Сандилх, част от земите на утигурите да са попаднали отново под властта на аварите.
Каган Киндик-554-559. Владетел на авари и българите-кутригури (Аваро-Българския племенен съюз)
Рънсиман пише следното за събития през 50-те години на 6 век:
“нищо не можело да устои на аварите и техния хаган Кандих. Утигурите били разбити, савирите – напълно унищожени, кутригурите – покорени, и аварите продължили напред, като всявали паника и смут сред славяните, които мирно населявали Балканите, и сразили най-смелите измежду тях – антите. Така те навлезли дълбоко във вътрешността на Европа и започнали ту да извършват набези в Германия, ту да щурмуват стените на Константинопол.”
По време на неговото упрамления значителна част от Патрия Оногурия попада под аварска зависимост.
През 559 г. Киндик умира и е наследен на трона на каганата от българския кутригурски кан Заберган.
Рънсиман,счита че Киндик през 562 г. е наследен от каган Баян.

 
 

Каган Баян-562-602. Владетел на аварите и българите-кутригури (Аваро-Българския племенен съюз).Българите-кутригури признали властта му след смъртта на Заберган-562 г..Известен е като най-великия аварски владетел. Проявил се като могъщ политик и полководец.
Баян преминал р.Сава в Далмация с 12 000 войници и завладял няколко града в Илирик.Разбил византийскат армия,която се е била изправила срещу него и принудил император Юстин II (565-578) да му плаща ежегоден данък през 574 г.По времето на император Маврикий (582-602) започва 18 годишна война между империята на Баян и Византия.Битките са доста кръвополитни и с променлив успех.Каган Баян организира многобройни нападения над балканските владения на империята.На няколко пъти е застрашена и столицата Константинопол.През 596 г. войските на хаган Баян побеждават франките,съюзници на византийците в Турингия,като в битката участвали и много от съюзните му българи-кутригури..В последвалата битка в Банат византийците побеждават и Баян губи над 11 000 войници.Като отмъщение Баян отново извършва нападение над Мизия.Изпратената от император Маврикий войска е разбита.Новият император Фока сключва мир с аваро-българите и войната е прекратена.
Според Теофан,през 597 г. “византийската армия в своя поход в придунавието била посрещната от тълпа българи,около хиляда.Те се движели спокойно,уповавайки се на мирния договор сключен от каган Баян и когато римляните ги нападнали,българите изпратели седем човека да поискат да не се нарушава мира.Като чули за това,войни от авангарда доложили на войводата.Но войводата отговорил “Дори и самият самодържец да дойде тук,няма да ги пощадя”.Започнала битка и римляните били обърнати в бягство.Впрочен варварите не ги преследвали,опасявайки се,да не би след победата да последва бедствие.А войводата наказал с жестоко бичуване началника на предния отряд.Узнал за това каган Баян отправил послание към Петър,обвинявайки го в започване на вражески действия и в това,че римляните без законна причина нарушили мира.Петър с ласкателни думи настойчиво уверявал,че това се е случило без негово знание и че ще даде обезщетение за всички жертви.Така варварите получили всичко отнето от тях,в двойно количество и съхранили мира.”
През 598,според написаното от Теофан,”военачалника Приск акостирал на брега на реката при Сингидон (днешен Белград),обсадил града,изгонил българите оттам и започнал да строи стена.Каганът изпратил посланници до Приск,и използвайки като свидетели своите богове,хвърлил върху Приск вината за случилите се събития.”
Михаил Сириец,съобщава че император Маврикий поселил като федерати в Горна и Долна Мизия,както и в Дакия българи преди 602 г.
Сведенията за смъртта на каган Баян са противоречиви.Повечето източници,посочват годината 602,но има и данни,че е умрял от чума през 599 г. или е загинал при река Тиса през 601 г. в битка с византийците.
Кан Булгариос-По времето на император Мавриций 582-602 се заселва с 10 000 души в Дакия.Твърде вероятно е той да е бил само вожд на отделно българско кутригурско племе.
 
Каган Баян II-602-617 г. Владетел на авари и българи-кутригури в Аваро-Българският племенен съюз.Син на Баян I. Води непрестанни войни,най-вече с Византия.
Каган Баян III-617-630.Владетел на авари и българи-кутригури в Аваро-Българския племенен съюз.Син на Баян I и брат на Баян II.Името му е предполагаемо,поради липсата на достатъчно исторически източници. Съюзник на иранския шах Хозров срещу Византия.Ръководил аваро-българо-славяно-гепидските войски в обсадата на Константинопол през 626 г.
Теофан в своята Хронография пише: “През 625 г. иранския шах Хосров II Первез,направил нова войска от чужденци,граждани,роби под ръководството на Саин и Сарварос за война срещу Византия.Саин трябвало да воюва с Ираклий в Лазия,а Сарварос получил заповед да осъществи преговори за съюз с авари,българи,славяни и гепиди.С останалата си армия Хосров се отправил към Константинопол,като пресъединил към себе си западните хуни,наричащи се също така авари и българи.”
Участието на българите и славяни от българската група в обсадата на Константинопол през 626 г. е упоменато и от Георги Писидийски.
Тубджак,Алвар Аскал Тубджак, Тубждан-555/590-605/620. Предполага се,че е син на великият аварски хаган Баян,баща на Органа и Албури,дядо на Кубрат по майчина линия.Някои източници сочат,че негова дъщеря е омъжена за българският кан Худбард.Предполага се,че е бил съвладетел в Аваро-българският съюз на баща си и братята си.Вероятно е отговарял за източните части на империята,където са живеели основно български племена.
Кан Худбард,Хундбард,Худбад,Худбаад-584-599/601 г.. От рода Дуло.Вероятно е син на Сандилх и го наследява на трона на българите-утигури. Назначен е за кан на уногондурите от аварския каган Баян през 584 г По негово време утигурите се обединяват с кутригурите и започват да се наричат с общото име уногондури.Лоялен е на аварския каган и участва в неговите военни походи.Загива през 600 или 601 г. Баща на кан Кубрат.Вероятно е женен за дъщерята на аварския княз Тубджак,който е смятан за син на каган Баян.
Кан Худбард умира от чума през 599 г. или при една от византийските атаки при река Тиса във войната от 601 г., която аварите и техните съюзни племена губят.
.
Кавхан Албури-610-618 г. Регент на Патрия Оногурия и уногондурите.Брат на Органа,син на Тубджак и вуйчо на Кубрат.От рода Ерми.Съществува хипотеза,че той е бил убит през 617 г. в двореца на аварския каган.
Кавхан Органа,Бат Органа,Орхан,Бу Юрган,Зиебил-617-630.От рода Ерми.Син на
Тубджак,брат на Албури и вуйчо по майчина линия на кан Кубрат.Бил е регент на Оногурия и уногондурите,докато Кубрат е бил в Константинопол. Обединява отново българските племена,основно в Приазовието.Сключва съюз с Византия.Някои автори го посочват като истинският основател на Велика България (Оногурия).
През 619 г. кавхан Органа посетил Константинопол и бил посрещнат като господар на българите в Северен Кавказ (цар на хуннуг-ундурите).В столицата на Византия Органа подписва договор с император Ираклий за дружба и съюз.Получава от византийците титлата патриций.В знак на приятелство,оставил в двора на императора племенника си Кубрат.
През 630 г. побеждава в битка войската на Западно-тюркският хаганат.Според някои източници,той е имал син,който се е наричал Алп-Илитвер.
Патриарх Никифор в “Кратка история след царуването на Маврикий” пише за посещението на Органа в Константинопол през 619 г. “По същото време и господарят на хунския народ дошъл във Византион и поискал от императора да приеме него и неговите придружители и да ги просветли чрез божественото кръщение.И Теодор,братът на императора,го (т.е. владетеля на хуните) възприел от светия купел, и ромейските велможи (възприели от от светия купел) хунските велможи, а също и съпругите на първите-жените на последните.И така кръстените били почетени с царски дарове и сан:той т.е.(императорът) направил техния господар потрикий и благосклонно го изпратил обратно в неговата страна.”
Съдбата на Органа е неясна.Вероятно е починал през 630 г.Някои източници посочват,че през същата година той доброволно е предал властта в ръцете на племенника си Кубрат и се е отдал на духовен живот.
Кавхан Гостун-603-605 г. или 628-630 г.Регент на уногондурите.От рода
Ерми.Управлява след Органа.Възможно е да е брат на Органа. Някои учени,считат че Гостун и Органа са едно лице или че личността му има легендарен характер. Назначен е за владетел на българите от западнотюркския хаган.Неговото име е описано в “Именника на българските канове”.
 

Кан Кубрат (Курт,Куврат,Курдбард,Корбат,Хор Бат)-631/632-665.Създател на
Велика България .Роден е най-вероятно през 90-те години на 6 век.Син е на Худбард от рода Дуло и майка от рода Ерми.Племенник е на Органа и Албури. От 619 до 628/630 г. Кубрат живее в Константинопол,където е бил оставен за обучение или като заложник в знак на приятелство с Византия от вуйчо му Органа. По това време той се покръства. Вероятно към 628/630 г. той се завръща в земите на българите.След смъртта на Органа или доброволното му оттегляне, Кубрат застава начело на българският племенен съюз (х)уногондури.През 632 г. той организира въстание в земите на Приазовието и Северен Кавказ срещу властта на аварите.Нашествениците били прогонени и суверенитета на българската държава бил възстановен.За кратко време Кубрат успял да обедени множество български и сродни племена в силен племенен съюз известен от средновековните източници като Велика България.От Оно-гурия (Съюз на десетте племена),държавата на Кубрат прераснала в Бъ(о)(у)л- гария т.е. (Съюза на многото племена).
След като прогонил аварите,Кубрат сключил мир с византийския император Ираклий през 634 г. и бил почетен с титлата патриций.Българският кан поел ангажимент да охранява североизточните граници на империята от нахлуването на вражески племена и да бъде съюзник на Византия срещу персите.
Според някои данни през 635 г.Кубрат се е оженил за Евдокия, дъщеря на богат гръцки търговец.От нея той има пет сина-Бат Баян,Котраг,Аспарух,Кубер и Алцек.
През същата година,Кубрат действал като византийски съюзник и разбил персийската войска в Кавказ,като взел много трофеи,злато и сребро.За постъпката си получава големи благодарности от император Ираклий.
Кубрат играл важна роля в заговора на императрица Мартина през 641 г. против Константин III,син на Ираклий от предишният му брак.
През 648 г. Кан Кубрат се сражава и срещу арабите, на територия, обитавана от българското племе барсали,като ги побеждава и принуждава да се оттеглят.
Патриарх Никифор в “Кратка история след царуването на Маврикий” пише:
“По същото това време владетелят на уногундурите Куврат,племенник на Орган,въстанал срещу хагана на аварите и подхвърлил на много оскърбления останалите от него хора и ги прогонил от своята земя.Изпратил пратеници при Ираклия и сключил с него мир,който те двамата спазвали до края на живота си,защото той му изпратил подаръци и го почел със сана патрикий”
“Сега е нужно да се каже още и за така наречените хуни и българи, за произхода и устройството им.Около Майотийското езеро, по реката Куфина била разположена отдавна още така наричаната Велика България и обитавали така наричаните котраги,ко ито са едноплеменни с тях.По времето на Константин,който умрял на запад,Куврат,който бил господар на тези племена,умрял,като оставил петима сина,на които той завещал по никакъв начин да не разделят обиталищата си.”
Стивън Рънсиман в книгата си “История на Първото българско царство” пише:
“За първи път името на Кубрат се чуло в Константинопол по времето на император Ираклий. Йоан, епископ на Никиу, писал в самото сърце Египет, предава мълвата за връзката между вдовицата на Ираклий, императрица Мартина, и Кубрат, хунски владетел. Той я обяснява с това, че в младостта си Ираклий се бил сприятелил с този хан в Константинопол. Кубрат станал християнин, после се завърнал да управлява земите си и оттогава изпитвал към семейството на Ираклий благодарност и привързаност. Ето защо, когато Мартина и патриарх Пир влезли в заговор, за да свалят от престола нейния заварен син император Константин III, Кубрат бил заподозрян в съучастничество.
Младият Кубрат се споменава като господар на хуните или (на едно място у Никифор) на уногондурите. Разказвайки за синовете му, Теофан го нарича повелител на България и на сродното племе котраги (котригури) и посочва, че неговите поданици са били уногондурите, българите и котрагите. Но тази България е заемала същите територии – от Дон до Кавказ – както и държавата на утигурите
В младостта си Кубрат бил владетел само на уногондурите, както твърди Никифор, но той оглавил бунта срещу аварите и, разпростирайки властта си на изток, над кутругите и останалите без вожд утигури, основал новата държава.
През 642 г., скоро след предполагаемата си връзка с императрица Мартина, Кубрат умрял – в зряла възраст и, да се надяваме, като добър християнин, макар че след посещението му в Константинопол не се споменава нищо повече за неговото християнство.”
Според думите на Йоан Никийски,през 641 г.Кубрат играл важна роля в заговора на императрица Мартина против Константин III,син на Ираклий от предишният му брак.
“И когато жителите на Византион чули това известие, те си казали: “Този план е съставен от Кубрат, вожда на хуните, племенника на Органас, който беше покръстен в града Константинопол и възприет в християнската общност в неговото детство и беше израсъл в императорски дворец.” И между него и стария Хераклий съществуваше голяма обич и мир. След смъртта на Хераклий и той показа тази обич към неговите синове и неговата жена Мартина, понеже (Хераклий) му беше оказал приятелство.”
Кулаковски,счита че именно през управлението на Ираклий,кутригурите се обединяват със своите съплеменници утигурите под властта на хан Кубрат.
Към края на управлението на Кубрат,в началото на 60-те години на 7 век започва хазарското нашествие по земите на Велика България.До последния си ден Кубрат организира защитата на българската държава от хазарите.
Точната година на смъртта на Кубрат е неизвестна. Историците Ф.Алтхайм и Г.Хаусинг датират смъртта на Кубрат в периода 663-668 г.,когато Констант Втори е в Италия.
Кубрат е погребан в близост до украинското село Малая Перешчепина,което се намира в района на град Полтава,недалеч от р.Днепър.Според мен там някъде трябва да се търси столицата на Велика България, а не в гръцката колония Фанагория.
Според Теофан Изповедник на смъртния си одър Кубрат събрал синовете си и
ги накарал да разчупят дебел сноп пръчки (или стрели). След като братята не успели да ги счупят, Кубрат започнал да вади една по една стрелите от снопа и да ги троши. С този нагледен урок мъдрият владетел им оставил повеля да са единни, за да не може никой да ги пречупи.
След смъртта на Кубрат,властта във Велика България била поета от най-големият
му син Бат Баян-(665-668).Въпреки героичната си съпротива , кан Бат Баян бил
принуден в крайна сметка да признае господството на хазарите над земите, върху
които властвал.Така българските земи на изток от река Днепър попаднали под хазарски контрол.
Но, това не било края на българската държава.На запад от река Днепър,чак до Дакия и река Дунав,територията била под български контрол.Там властвал другият син на Кубрат кан Аспарух-(665/668-701),който след успешната битка при Онгъла през 680 г. с византийците, разширил територията на България на юг от река Дунав чак до Стара планина и преместил столицата на българите на Балканите.
Заключение
Ние,българите имаме история,с която трябва да се гордеем.Тя не е история на малък и незначителен,а на имперски народ.Когато казвам имперски, това не го правя поради характерният за всеки човек от даден етнос родов патриотизъм.От фактите,които се добрах в моето изследване имам достатъчно основание да считам,че нашата държава България има история,която е значително по-голяма и велика от тази,която е общоприета в нашата официална историческа литература.
Парадоксално е едно обикновенно разширяване на територията на България, преместването на нейната столица и сключен мирен договор да се счита за нейно основание.България не възниква от нищото, а върху стабилна политичиска и културна основа.През 632 г.,както пишат Патриарх Никифор и Теофан,Кубрат вожда на уногондурите възстановил “отдавна съществуващата още така наричаната Велика България.”Тези свидетелства са много важни,защото изрично посочват,че Кубрат не създава нова държава,а просто възстановява една стара,велика държава.
Дори думата възстановява е много силно в случая.Териториите на българите през тези 70 години на аварска и западно-тюркска зависимост се ползвали с широка автономност. Българите си имали и свои канове и наместници и водили самостоятелна политика,както е в случая с кавхан Органа.
Излиза главния според мен въпрос,какво се крие зад понятието Стара Велика България,за която византийските летописци пишат. Възможно ли е държавата на Кубрат за около тридесет години съществуване да бъде определена като велика и още повече като стара? Отговорът е ясен-Не!.Но, тогава коя е тази велика държава,която Кубрат е възстановил?Според мен това е Алтън Оба Орда или както е получила популярност в историческата наука Хунската империя.
Както знаем от историята,хунския вожд Баламбер от рода Дуло през 375 г. ,като обединява множество хунски, сарматски (български), алански и готски племена на запад от река Волга до Черно море и Кавказ,поставя началото на нова държава известна като Алтън Оба Орда, което ще рече “златна или потомствена родина”.За кратко време тя прераства в империя.
Върхът на нейната мощ са годините на управлението на великия каган Атила 434-453 . Тогава Алтън Оба Орда или както съвременните историци предпочитат да я наричат Хунска империя става световна политическа и военна суперсила, с която почти целият цивилизационен свят се е съобразявал.
Ключова роля в империята на Атила имали племената,които в последствие щели да формират и народността на древните българи като:Барсили,Савири, Акацирои,Кутригури,Утигури,Есегели и други български племена.Постепенно те се превърнали в основният демографски и военен фактор в империята.
След смъртта на Атила през 453,властта се поела от синовете на Атила.След смъртта на двамата си братя Елак и Денгизих,най-малкият син Ернах поел еднолично управлението на разпадащата се държава в свои ръце.И докато от основаването на империята от Баламбер до смъртта на Атила държавата имала хуно-български харектер,то от времето на Ернах тя придобила български.Летописците започват паралелно с термина Алтън Оба Орда и да използват за нея понятието Патрия Оногурия,което ще рече “Съюзът на десетте племена”.
Единството на Патрия Оногурия след смъртта на Ернах започнало да се разклаща.Постепенно на нейна територия се оформили два големи племенни съюзи-Кутригурският и Утигурският,които по-късно се отделили и дори станали врагове..В Кавказ българите-савири си основали свое силно кралство.Други хуно-български племена,също създали свои държавици в Северен Кавказ.
Отслабени от непрестанните войни по между си, двата големи български съюза попаднали под властта на аварите и западните тюрки.Така остатъците от империята на рода Дуло попаднали под васална зависимост.Това продължило до 632 г.,когато Кубрат чрез въстание възстановява суверенитета на славното си отечество.Той обединил отново множество български и сродни племена в единен,голям племенен съюз.Държавата му започнала да се нарича България т.е. “Съюзът на многото племена”.Тя се явява пряк наследник на империята на ро



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705577
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031