2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1801 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.09.2015 16:16
Статия на Форбс с твърдения, че в Украйна са загинали руски войници, позоваващ се на подозрителен руски сайт, предизвика буря в медиите и туитър. Някои дори казаха, че Русия "най-накрая се изпусна" с изтеклите данни за войските ѝ в Украйна; други бяха смаяни от "фалшивата публикация". RT решиха да направят свое разследване.
Един от авторите на Forbes, Пол Родерик Грегъри, публикува статия в сряда, цитираща руски интернет ресурс Delovaya Zhizn (преведено като "Делови живот"), за който се говори, че е разкрил "официални данни за броя руски войници, убити или инвалидизирани в изт. Украйна".
Статията, излязла през март 2015 под заглавие "Увеличени плащания за армията през 2015", бе променена, а съответната информация премахната, след като се появи публикацията на Форбс. Обаче, оригиналното копие бе запазено като кеширана версия в Google.
Кешираната версия показва, че уебсайтът, който публикува статии основно посветени на руските финанси, пазари и отдих, твърди, че руското правителство е изплатило материални компенсации на руски военнослужещи, които са били "участвали в бойните действия в източна Украйна".
Без да посочват източник в статията твърдят, че от 1 фев. насам над 2000 семейства на загинали военнослужещи в Украйна са получили компенсации в размер 3 млн. рубли (около 50 хил. долара), а осакатените по време на бойни действия - 500 хил. рубли. Също така се казва, че други 3200 военни, ранени в бой, са получили компенсации в размер 1800 рубли за всеки ден от пребиваването им в зоната на конфликта.
Колумнистът на Форбс обвини "руските цензори" за това, че те уж "бързо премахнали неудобния материал".
Статията във Форбс бе подхваната от западната медия и различни нузависими журналисти. Изданието The International Business Times пише, че руската статия "случайно публикува изтеклите данни".
Западните официални лица, включително двама бивши щатски посланици в Русия и Украйна, както и щатския посланик към OSCE, също споделят статията в туитър.
Публикацията предизвика истинска буря в Туитър, редица западни журналисти, анализатори, изследователи и мозъчни тръстове въприеха твърденията без капка съмнение.
Обаче в един момент медийната буря внезапно затихна. Един от редакторите на Блумбърг Леонид Бершидски стигна до заключението, че първоначалният репортаж на Деловая жизнь е бил фалшив, поставяйки под съмнение URL-а, Bs-life.ru, и откривайки граматическа грешка - ("в Украине" вместо "на Украине").
Журналистката от АР Наталья Васильева отбеляза простотата, с която се разпространява в интернет фалшифата информация.
"Простотата, с която се разпространяват слуховете в дигиталния свят, е поразителна", пише тя.
"Втори ден западните официални лица ретуитват статия на Форбс, която цитира украински сайт, който се позовава на несъществуващ руски сайт", добавя журналистката.
Главният проблем тук естествено е в това къде е бил онлайн редакторът на Форбс, когато историята е била публикувана, защо никой не си е направил труда да провери източника?
Наистина руският надзорен орган Роскомнадзор изброява 4 регистрирани медийни ресурса с това название на страницата си. Всички те са определени като печатни издания - вестници и списания. Електронни медии не се споменават.
Сайтът на Деловая жизнь (bs-life.ru) обаче не съдържа каквито и да е препратки към печатни издания или абонаменти. Освен това те не посочват сътрудниците си, собственика/основателя или каквато и да е контактна информация освен формата за електронно запитване.
RT направили опит да се свържат с изданието по телефонните номера, събрани от откритите източници в мрежата, но не получили отговор.
Репортерът на RT Иля Петренко също посетил московския адрес на Деловая жизнь, който открил в интернет, но там нямало и следа от офиса на уебсайта там.
Въпреки това, след като изпраща запитване с помощта на електронната форма в сайта, RT получават отговор от някой, който нарича себе си Анатолий Кравченко - същото име като това, споменавано в западните статии - представяйки се като "представител" на въпросното издание.
Според заявленията, оригиналният материал, предизвикал толкова спорове, не е съдържал частта относно "руските военни в Украйна, "нито е бил редактиран от който и да е от редакторите на изданието до 23-ти август.
"На 23 август редакцията получи имейли с искане за пояснения относно информацията, съдържаща се в статията в последната ѝ част. По този начин ние и открихме, че сайтът е бил хакнат... и редакторът премахна частта от текста, добавена от тези, които са организирали това", казва се в имейла.
В писмото също добяват, че сайтът е бил хакнат на 22 август, според подозренията това е било направено от регистиран в Киев IP-адрес. В заявлението се подчертава, че новинарският сайт "няма никаква политическа ориентация и не подкрепя никоя политическа сила в РФ (Руската Федерация)." RT не успяват веднага да определят личността на контакта - нещо, което очевидно не е спряло западните медии от разпространението на тези заявления. Това не е единствения пример за непроверена информация относно украинския конфликт, която се появява в интернет. Така или иначе няколко подобни информационни "течове" стигат до големите медии. В един от случаите щатският посланик в Украйна Джефри Пайет бе засечен да публикува непроверени снимки в туитъра си през септ. 2014. Снимките, които по негови твърдения показваха съвместни военни учения на САЩ и Украйна, се оказа, че са били вече публикувани през юли 2014 и октомври 2013. Друг подобен случай имаше през април, когато Пайет заяви, че руските войски продължават да разширяват присъствието си в изт. Украйна. За доказателство той пусна снимка на зенитна установка Бук М2, която по негови твърдения е била разположена в Украйна. Обаче впоследствие тя се оказа направена 2 години по-рано, на въздушно шоу край Москва.
Тагове: