„Трудно ми е да си го представя днешна Европа, в която бившите членки на Варшавския договор (още) да не членуват в НАТО. Аз не съм противничка на източното разширяване на НАТО, тъкмо напротив - смятам, че беше правилно алиансът да се разшири на изток. Но най-вече вярвам в правото на самоопределение.“ 

Това казва в интервю за „Дневник“ проф. Мари Елиз Сароти* - историк и изследовател от университета "Джонс Хопкинс" в САЩ, чиято книга "Нито инч повече", посветена на източното разширяване на НАТО, вече получи редица награди.

Тя споделя, че още в заключителния акт от Хелзинки се казва, че всяка страна има право да избере в кой военен съюз да участва. Този акт е подписан и от Москва и това не трябва да се забравя. Което означава, че държавите от Средна и Източна Европа имаха пълното право да кандидатстват за членство в НАТО, а НАТО имаше пълното право да ги приеме. В този смисъл тя не би могла да си представи днешна Европа без тези страни да членуват в НАТО.

Изследователят оборва и наратива на проправителствените гласове в Москва, според който навремето СССР бил измамен - такива твърдения могат да се чуят и в Европа, и в САЩ. Според тази теза тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-старши и неговият държавен секретар Джеймс Бейкър в преговорите с Михаил Горбачов и Едуард Шеварднадзе били гарантирали, че НАТО няма да се разширява на изток. Проучила внимателно всички документи по този въпрос, Сароти твърди, че в източниците не се намират доказателства за това. Да, Владимир Путин обича да го повтаря като оправдание за зверствата си в Украйна, но според нея нищо не подкрепя това твърдение.

„Подробно описвам детайлите в книгата "Нито инч повече", но ето отговора в конспект. В началото на разговорите, които доведоха до Обединението на Германия, такива размишления наистина имаше. В сондажните разговори се е обсъждала и такава опция, но всичко е било в ключа: "Какво би било, ако? Какво би могло, ако?" Държавният секретар Джеймс Бейкър мислено разиграва и такъв сценарий, когато става дума за Обединението на Германия. В края на този процес обаче се стига до Договора за Обединението на Германия, така нареченият "Договор 2+4", т.е. ФРГ и ГДР плюс страните - победителки във Втората световна война. Този договор изрично позволява на НАТО да се разширява и отвъд тогавашната "фронтова линия".

Москва е подписала и този договор, съгласила се е с това. Нещо повече - тя е получила пари за това. Ето, този факт в момента непрекъснато се премълчава, Путин се концентрира единствено върху разиграваните предварителни сценарии и умишлено забравя какво е било скрепено с подписи. Защото валидно е само това, което пише в договора“, аргументира се изследователката.

*Професор Сароти е посветила 20-годишното си проучване в архивите и стотиците проведени интервюта на това да изнесе историческите факти, които според нея се изопачават още от времето на Михаил Горчабов - и особено днес от Владимир Путин, който се опитва да оправдае агресията срещу Украйна именно с мита за измамата от началото на 90-те.

  Това разбира се не е станало безплатно- Западът платил на Москва за "гяволията" но тя означава,че кумирът на русофилите ги е продал за пари и е оставил Запада да прави с тях каквото си поиска! Затова те трябва да преглътнат горчивия чеп: парите,с които Путин финансира войните си идват от Запада,който плаща с тях за руския нефт и газ но тая сделка е валидна само при условие,че Москва приеме разширенията на НАТО! Ако тя обаче реши да се задръвчи на Запада и да оспори договорените с него разширения,парите за руския нефт и газ секват,а бюджетът на Путин пресъхва като Сахарска река през юли,което всъщност се и случва в настоящия момент! Затова санкциите на Запада срещу Путин са законни и съобразени с договора,който неговата страна е подписала а сега уж не иска да признае,макар че не е оттегляла подписите си от него което за сетен път доказва моята теза,че Путин е активен борец за разширението на НАТО!